Манол Глишев: Защо не говорим за слона в стаята?
Нима има сюрпризирани?
На първо място е необяснима демонстративната изненада на ДБПП от номера на госпожа Габриел. Да, несъмнено, представителка на ГЕРБ и партийно директна подчинена на Бойко Борисов си разреши да съобщи на президента лист с имена на хора, които до последно не са били сигурни дали ще бъдат министри или не. Не всичко е било уговорено – и затова нищо не е било уговорено. Сега тези хора не знаят дали да одобряват ненапълно унизително наложените им постове или да ги отхвърлят. Ако одобряват, те се съгласяват с явно извиване на ръце. Ако откажат – губят всякаква тежест и ще бъдат изкарани отговорни за края на (не)коалицията. А от ГЕРБ просто ще последва стесняване на плещи и лукав коментар в триумфалистко-дебелашкия жанр на Борисов. Нима това би трябвало да учудва някого? Нима Борисов и партията му в миналото са били други? Нима не е имало задоволително предизвестия към ДБПП през всичките тези девет месеца? Хайде, апелирам. Позата на ощипани девици не отива на сякаш божем към този момент опитни политици като Христо Иванов. Впрочем, Иванов в миналото беше министър на правораздаването в един от безконечните кабинети на Борисов и би трябвало да си спомня омразата на банкянския водач към всевъзможни хрумвания за правосъдна промяна. Така че най-малко създателят на този текст откровено отхвърля да има вяра в изненадата на демократите.
Войната в Украйна – невидимият слон в стъкларския магазин
На второ място – до момента в който диалогът, ахканията, охканията и обяснителните режими не престават, от ГЕРБ с половин уста си признават нещо, за което демократите като че ли не смеят да обелят и дума. Става дума за министъра на защитата в оставка проф. Тодор Тагарев. Не е никаква загадка, че той е мощен български „ ястреб “, надъхан интензивно проукраински. В проруските среди Тагарев даже е именуван с полуподигравателното-полупочетно название „ Тагаренко “. От позиция на обективните български ползи всичко това е повече от добре. Но от позиция на много, хм, меките евроатлантици в ГЕРБ Тагарев е голямо стеснение. Този министър назначава също проукраински шефове на оръжейните ни фабрики. Той упорства за изпращане на още и още техника, експлозиви и оръжие в Украйна. Той предизвестява, че Русия се приготвя за война с НАТО-вски страни (и тук той следва датското и естонското държавно управление, които се базират на разследващите си източници). Добре, само че за ГЕРБ всичко това е проблем, тъй като години наред милиардни вложения в сякаш турския, а действително съветски поток, прясно изтеклата в съветски интерес пътна карта (по виновност на ГЕРБ) и незабравимия бисер на Борисов за платноходките в Черно море вършат нетърпим действителния, а освен декларативен евроатлантизъм на Тагарев. Делян Добрев от ГЕРБ апропо вметна сутринта на 19 март: „ един Тагарев не може да е причина да нямаме държавно управление “. На политически език обаче това значи, че точно Тагарев е повода за настоящия гръмък (полу)развод в (не)коалицията. На 20 март самият Борисов също пътем загатна Тагарев – ето, ГЕРБ отстъпват за всичко, само че не могат и за този съответен министър. Следователно не става дума нито единствено, нито даже основно за регулатори, други кабинетни кресла, някаква засегнатост или извинения. Става дума за зависимостите на ГЕРБ и в частност на Борисов към довчерашните съветски другари и сътрудници. Прекалено доста евросредства са изтекли през годините към Русия… посредством държавните управления на Борисов. Все нещо е ще да полепнало по чекмеджетата. И резултатът е продължаваща подготвеност да се работи против най-големия съветски проблем в България. Тук ползите на България отстъпват пред партийните… и персоналните. Дори възможните паники от задействане на американския закон „ Магнитски “ не плашат Борисов толкоз, колкото разнообразните средства, към които съветският външен напън може да прибегне. Шантажите и приключването на неуместна информация са най-малкият проблем. Защото от време на време Русия стига и до изцяло инцидентни произшествия, рухване от високи етажи, тютюнопушене на рискови места… Ето за какво евроатлантизмът на Борисов постоянно ще е доста, доста сдържан.
Става дума за външна политика
Досадно е да се показва очевидното, само че сега на към 500 км от България тече изтребителна война. Всяка политика е подчинена на външните условия. Европа, към която се опитваме да принадлежим, е настръхнала. Крим е против нашия бряг и е под окупация. Приднестровието е още по-близо до нашата част от Добруджа и тамошните интернационално непризнати управляващи поканиха Путин да им пристигна на помощ. В тила ни неуверената в ориентацията си Сърбия още се оглежда към Косово и Босна. Франция е на крачка от това да изпрати хора от Чуждестранния легион по украинските бойни полета. У нас към момента има съветска въоръжена защита в Росенец. В Русия локалният деспот преди малко предвидимо завоюва следващите „ избори “. Америка краткотрайно понижава интернационалните си задължения (и това коства човешки животи на украинските ни приятели) до момента в който мине президентската конкуренция оттатък океана. Всичко това мигновено се отразява на голям брой народи, измежду които – и българската. Нашите ползи, нашето оцеляване като самостоятелна страна е в плен на големи събития и процеси, които обаче се правят оценка от политиците ни само през призмата на техните персонални упоритости и страхове. Борисов, Габриел и дребните водачи на ДБПП са наясно какво изисква от тях сегашният рисков исторически момент… само че не могат да приказват за това. Боя се, че даже не могат да го осмислят.
Почти положителната вест
Може би ДБПП ще осъзнаят, че не желаят да изтърван напълно бани… оправдавам се, опцията да са потребни на България. Може би те въпреки всичко ще поемат срамежливо протегнатата ръка на Бори… желая да кажа, на госпожа Габриел. Може би благо ще се извинят, а тя също толкоз благо ще одобри извинението. Може би въпреки всичко няма да имаме нито държавна промяна в интерес на Движение за права и свободи, нито следващите предварителни парламентарни избори, даващи нов лост за подозрително ръководство в ръцете на проруски настроения ни президент. Може би въпреки всичко ДБПП ще прежалят проф. Тагарев и ще одобряват с известно възприятие на гузно облекчение една понижена, само че въпреки всичко действителна порция от властта. Понеже и те са националноотговорни. Така и съветското посолство ще е щастливо, и евроатлантизмът ще е цялостен. Е, да, несъмнено, евентуално пратките българско оръжие и техника за Украйна ще намалеят, само че пък ще продължим светлия си и всепобеден път към сухоземния Шенген, еврозоната и… не, да не чакаме чак промяна в националните служби за сигурност. Да не чакаме толкоз доста от Борисов, а камо ли – от ППДБ. Но една умерена надеждица постоянно е добре пристигнала. Да гледаме позитивното!
За FrogNews
Манол Глишев
На първо място е необяснима демонстративната изненада на ДБПП от номера на госпожа Габриел. Да, несъмнено, представителка на ГЕРБ и партийно директна подчинена на Бойко Борисов си разреши да съобщи на президента лист с имена на хора, които до последно не са били сигурни дали ще бъдат министри или не. Не всичко е било уговорено – и затова нищо не е било уговорено. Сега тези хора не знаят дали да одобряват ненапълно унизително наложените им постове или да ги отхвърлят. Ако одобряват, те се съгласяват с явно извиване на ръце. Ако откажат – губят всякаква тежест и ще бъдат изкарани отговорни за края на (не)коалицията. А от ГЕРБ просто ще последва стесняване на плещи и лукав коментар в триумфалистко-дебелашкия жанр на Борисов. Нима това би трябвало да учудва някого? Нима Борисов и партията му в миналото са били други? Нима не е имало задоволително предизвестия към ДБПП през всичките тези девет месеца? Хайде, апелирам. Позата на ощипани девици не отива на сякаш божем към този момент опитни политици като Христо Иванов. Впрочем, Иванов в миналото беше министър на правораздаването в един от безконечните кабинети на Борисов и би трябвало да си спомня омразата на банкянския водач към всевъзможни хрумвания за правосъдна промяна. Така че най-малко създателят на този текст откровено отхвърля да има вяра в изненадата на демократите.
Войната в Украйна – невидимият слон в стъкларския магазин
На второ място – до момента в който диалогът, ахканията, охканията и обяснителните режими не престават, от ГЕРБ с половин уста си признават нещо, за което демократите като че ли не смеят да обелят и дума. Става дума за министъра на защитата в оставка проф. Тодор Тагарев. Не е никаква загадка, че той е мощен български „ ястреб “, надъхан интензивно проукраински. В проруските среди Тагарев даже е именуван с полуподигравателното-полупочетно название „ Тагаренко “. От позиция на обективните български ползи всичко това е повече от добре. Но от позиция на много, хм, меките евроатлантици в ГЕРБ Тагарев е голямо стеснение. Този министър назначава също проукраински шефове на оръжейните ни фабрики. Той упорства за изпращане на още и още техника, експлозиви и оръжие в Украйна. Той предизвестява, че Русия се приготвя за война с НАТО-вски страни (и тук той следва датското и естонското държавно управление, които се базират на разследващите си източници). Добре, само че за ГЕРБ всичко това е проблем, тъй като години наред милиардни вложения в сякаш турския, а действително съветски поток, прясно изтеклата в съветски интерес пътна карта (по виновност на ГЕРБ) и незабравимия бисер на Борисов за платноходките в Черно море вършат нетърпим действителния, а освен декларативен евроатлантизъм на Тагарев. Делян Добрев от ГЕРБ апропо вметна сутринта на 19 март: „ един Тагарев не може да е причина да нямаме държавно управление “. На политически език обаче това значи, че точно Тагарев е повода за настоящия гръмък (полу)развод в (не)коалицията. На 20 март самият Борисов също пътем загатна Тагарев – ето, ГЕРБ отстъпват за всичко, само че не могат и за този съответен министър. Следователно не става дума нито единствено, нито даже основно за регулатори, други кабинетни кресла, някаква засегнатост или извинения. Става дума за зависимостите на ГЕРБ и в частност на Борисов към довчерашните съветски другари и сътрудници. Прекалено доста евросредства са изтекли през годините към Русия… посредством държавните управления на Борисов. Все нещо е ще да полепнало по чекмеджетата. И резултатът е продължаваща подготвеност да се работи против най-големия съветски проблем в България. Тук ползите на България отстъпват пред партийните… и персоналните. Дори възможните паники от задействане на американския закон „ Магнитски “ не плашат Борисов толкоз, колкото разнообразните средства, към които съветският външен напън може да прибегне. Шантажите и приключването на неуместна информация са най-малкият проблем. Защото от време на време Русия стига и до изцяло инцидентни произшествия, рухване от високи етажи, тютюнопушене на рискови места… Ето за какво евроатлантизмът на Борисов постоянно ще е доста, доста сдържан.
Става дума за външна политика
Досадно е да се показва очевидното, само че сега на към 500 км от България тече изтребителна война. Всяка политика е подчинена на външните условия. Европа, към която се опитваме да принадлежим, е настръхнала. Крим е против нашия бряг и е под окупация. Приднестровието е още по-близо до нашата част от Добруджа и тамошните интернационално непризнати управляващи поканиха Путин да им пристигна на помощ. В тила ни неуверената в ориентацията си Сърбия още се оглежда към Косово и Босна. Франция е на крачка от това да изпрати хора от Чуждестранния легион по украинските бойни полета. У нас към момента има съветска въоръжена защита в Росенец. В Русия локалният деспот преди малко предвидимо завоюва следващите „ избори “. Америка краткотрайно понижава интернационалните си задължения (и това коства човешки животи на украинските ни приятели) до момента в който мине президентската конкуренция оттатък океана. Всичко това мигновено се отразява на голям брой народи, измежду които – и българската. Нашите ползи, нашето оцеляване като самостоятелна страна е в плен на големи събития и процеси, които обаче се правят оценка от политиците ни само през призмата на техните персонални упоритости и страхове. Борисов, Габриел и дребните водачи на ДБПП са наясно какво изисква от тях сегашният рисков исторически момент… само че не могат да приказват за това. Боя се, че даже не могат да го осмислят.
Почти положителната вест
Може би ДБПП ще осъзнаят, че не желаят да изтърван напълно бани… оправдавам се, опцията да са потребни на България. Може би те въпреки всичко ще поемат срамежливо протегнатата ръка на Бори… желая да кажа, на госпожа Габриел. Може би благо ще се извинят, а тя също толкоз благо ще одобри извинението. Може би въпреки всичко няма да имаме нито държавна промяна в интерес на Движение за права и свободи, нито следващите предварителни парламентарни избори, даващи нов лост за подозрително ръководство в ръцете на проруски настроения ни президент. Може би въпреки всичко ДБПП ще прежалят проф. Тагарев и ще одобряват с известно възприятие на гузно облекчение една понижена, само че въпреки всичко действителна порция от властта. Понеже и те са националноотговорни. Така и съветското посолство ще е щастливо, и евроатлантизмът ще е цялостен. Е, да, несъмнено, евентуално пратките българско оръжие и техника за Украйна ще намалеят, само че пък ще продължим светлия си и всепобеден път към сухоземния Шенген, еврозоната и… не, да не чакаме чак промяна в националните служби за сигурност. Да не чакаме толкоз доста от Борисов, а камо ли – от ППДБ. Но една умерена надеждица постоянно е добре пристигнала. Да гледаме позитивното!
За FrogNews
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ